02 юни 2019
Горна Баня Какво радва душата
Попитали един човек:
– Какво би те зарадвало в този момент?
Мислил, мислил дълго човекът и най-накрая измислил:
– Най-много би ме зарадвало да прегърна някого.
– Ей, щурчо, защо ти е това? Ще ти останат празни ръцете, та да си биеш после тъпата глава.
– Слушай, друже, за тебе може да е тъпа моята глава, но аз много добре зная, защо правя това. Прегръдката стопля сърцето, радва душата и ти е мирна главата.
Попитали го пак:
– Ако няма кого да прегърнеш, на където и да се обърнеш, кажи ми , друже, тогава кое душата ти ще възрадва?
– Душата ми се радва от много неща, но аз искам радостта да споделя. Ей затова прегръдка ще ти аз даря.
– Ааааа, не ща, не ща. Може да не си ми ти близката душа.
– Изборът е твой, то се вижда, перчиш се, че си герой. Попита ме за радостта, за това отговарям ти така. Аз най-щастлив съм, когато мога да споделя. За мен, това е радостта.
– Ами, ако си тъжен, ако ти е крив света, пак ли ще ми говориш за прегръдката?
– Ако съм тъжен, ще търся радостта, като посрещам изгрева. Ще прегръщам слънчеви лъчи, докато се зарадват моите очи.
– Ха-ха, лъчи, лъчи, много лудо това звучи, та слънцето по цял ден блещи. Що ти трябва рано да ставаш ти?
– Ех, приятелю, ще ти кажа две неща. Първо, да посрещнеш зората е като да разпериш крилата. И второ, ако искаш да не тъжиш, трябва поне да си представиш, че летиш. Ще се издигнеш над всичко, което ти тежи и сърцето ти само ще благодари. Ха, сега, кажи ми ти, що щеш някой да те дари?
– Ех, то се знае – пари.
– Ех, друже, ти сгреши, парите като свършат, що щеш ти?
– Я не ми говори, а по-бързо ми ги подари!
– Ще ти даря усмивка и благи думи две, за които копнее твоето сърце.
– Думите, кажи ми, хайде ти дари ми!
– Обичам те!
– Нима е възможно? Трепна в мен нещо тревожно.
– Възможно е, и още как. Това е чувство горещо, от сърцето извира, а там - свещен плам се намира.
– О, остави ме на мира!
– Друже, от днес нататък знай, че има Божи рай, че раят е на Земята, щом ти се стопли душата.
А сега, да запеем песен за Любов, Радост и Веселие! Да си представим, че летим и да се ощастливим!
Ще завършим така:
Ще изпитваш радостта, когато даряваш прегръдката и когато не се смущаваш, че даряваш.
"Да си човек е лесно." - някой ще каже. Но, всеки миг душата се изпитва и често-често препитва.
И дали ще тъжиш или радостта ще споделиш, само ти ще решиш.
Ако си помислиш, че това е невъзможно, ще добавим:
За Бог няма невъзможни неща!
И тъй като сте Божие проявление, изявете Любовта, тогава и само тогава, ще изпитвате във всеки миг радостта.
Римските пътища в България и съвремените...
Римските пътища в България 7
Поздрави!
