https://transitionstories.eu/nedelcho-mihaylov-edinstvenoto-koeto-lipsva-na-balgaria-e-spravedlivostta/

Народопсихологията на българина е за президентска република

Къде бяхте на 10 ноември 1989 г ?

Бях от другата страна на улицата, на която снимаме това интервю – тогава не се казваше бул. „Княз Борис“, а „Ленин“. Точно до църквата св. „Николай“ и заведението, което се казваше „Делфинът“. Около 16 часа научих за смяната на тогавашния лидер на държавата – другарят Тодор Живков.

Кой ви съобщи новината?

По радиото го чухме. Нямаше нито мобилни телефони, нито интернет, те и домашните телефони бяха кът и единствените информационни средства бяха вестниците, които щяха да излязат на другия ден и националното радио и националната телевизия. Официалната информационна емисия беше в 20 часа, а в 18 часа имаше новини и по националното радио споменаха, че има такава смяна в ръководството на държавата.

Каква беше обстановката около вас, какви бяха настроенията?

В това заведение се събираха доста хора – имаше моряци, откровени мошеници. Тогава бях на 24 години и не разбирахме какво точно става. Нито сме предвидили какво ще се случи в следващите 30 години. Бяхме на такава възраст, че и ние самите искахме някаква промяна. Целият ни живот беше преминал в този строй и с този държавен ръководител. Самите ние бяхме достатъчно зрели и чели литература, за да искаме промяна и се надявахме, че тази промяна ще е за добро.

С какво се занимаваше в първите години на демокрацията?

Завършвах право в СУ, а през 1991 г. станах нещатен сътрудник на тогавашния вестник „Полет“. През 1993 г. спечелих конкурс честно и почтено за първата частна радиостанция във Варна „Канал ком“ и така тръгна моята медийна кариера по абсолютна случайност.

Как от юрист стана журналист?

Общувах в твърде неформални кръгове и не ми беше ред да се занимавам с право и не желаех това, а и вече имахме свободата. Тя дойде къде нечакана, къде неразбирана в пълнотата й какво точно означава свобода и демокрация. В началото се препитавах като пишех на хонорар към този вестник „Полет“, а след това медийната ми дейност стана редовна от 1993 до 1998 г. когато започна телевизионната ми кариера. Никога не съм възприемал себе си като журналист.

Какво за теб е журналистиката и професията журналистът?

Журналистът е човек, който обективно отразява съществуващата реалност. Аз бях автор, който преди всичко е излагал собствената си теза за реалността.

Някой налагаше ли ти цензура?

Не, никога. Затова и в момента не се занимавам с журналистика, то няма и нужда в момента да се налага цензура. Те самите журналисти си я налагат сами. Този занаят в България приключи!

По време на Жан Виденов и кризата си се занимавал все пак с журналистика. Какво помниш от този период?

По това време всеки ден виждах Жан Виденов, защото бях кореспондент на „Канал ком“ в парламента. Виждах го всеки ден Виденов, виждах и магазините и всичко останало. Помня какво беше, но от течение на годините мога да кажа, че това не беше най-лошата зима.

Имало е и по-лоши?

Ами да, оттам насетне имаше и по-лоши зими. Лукановата например беше по-лоша. Не е основополагащо Виденовата зима. Казвам го като човек, който няма как да бъде заподозрян в симпатии към левите идеи, даже напротив. Винаги съм разсъждавал за себе си като свободен човек, който е лишен от енигмите на политическите теории и винаги съм защитавал мненията на дясната идея.

Като човек, който е завършил право какво мислиш за приетата през 1991 г. Конституция, правилно ли е структурирана тя?

Не, защото в момента при избори има Народно събрание (т.нар. законодателна власт) при демокрацията висша ценност е разделението на властите. Обаче от законодателната власт който спечели изборите излъчва правителство и законодателната власт сама по себе си произвежда изпълнителната власт. Те двете със своите квоти образуват ВСС, който пък е третата – съдебната власт. Става един порочен кръг и който спечели изборите има цялата власт. На всичкото отгоре чрез пряко гласуване отгоре на пирамидата има президент, който няма никакви правомощия. Президент, който се избира пряко в държави като САЩ, Русия и Франция е със статут на министър-председател. Той определя правителството и ръководи политиката на държавата…Нашият президент е като английската кралица – може да намеква, да внушава, да натяква, да прави изявления и декларации, да даде вето на закон и след два дни НС му го отхвърля и всичко минава напред.

Как беше по-правилно да се случи, ти си участвал в избори…

Аз съм участвал в много избори, печелил съм и съм губил, но за местна власт – на национални избори не съм се явявал. За мен народопсихологията на българина е такава, че ние трябва да сме президентска република. Ние сме свикнали един човек да носи отговорността. Независимо дали ще е цар, император, президент или генерален секретар. Не съм русофил, но по много неща си приличаме с руснаците и основното при нас и тях е, че трябва да сме президентска република и един, който носи отговорността, но разбира се трябва да има Народно събрание.

Откъде тази страст към музиката?

Тя не е от сега, винаги е била съпътстващо звено в живота ми още от малък. После с събирахме по гаражите да свирим. От 1991 г. участвах активно в група LOST. 1995 г. се събрахме за първи път и 20 години по-късно издадохме плоча.

Защо толкова дълго време?

Свирихме и от „умора на материала“ приключихме. Десет години не се бяхме виждали в този състав и в един момент се разбрахме да правим пак група. Казах, че няма какво да правим група, тя е била просто консервирана и продължава своето съществуване. Направихме албум, който се казва LOST and BLUS, ние сме привърженици на блуса във всичките му форми. Един от нас обаче се отказа в последствие и сега записваме още един албум, но под друго име – Blus street company. Имаме едно парче което се казва „уличният музикант в метрото“.

Има ли поле за изява в музиката в момента?

Няма такова поле. Издадохме този албум и благодарение на Vinyl Home Варна сме продали 25 плочи в България, а в чужбина над 400. В България хората си мислят, че блусовете са като тези на Scorpions и са бавна музика. Блусът не е познат на широката публика както би трябвало да е, а на нас не ни и трябва – ние свирим само за познавачи.

В музикалните среди има доста пошлост в последните години…

Няма да взема отношение, когато на харесвам нещо просто мълча. Няма нужда да го разпъвам на кръст, ние си имаме нашият път и той е да правим албуми. Най-вероятно ще излезем да забием на живо за хората, които харесват рок музика и блус. Тази музика не е водеща в България, тя няма и да бъде. Ние свирим за познавачи и продаваме албуми в чужбина.

Какво ще кажеш за разделението преди и след 10 ноември 1989 г. ?

Сега е по-готино, няма какво да говорим. Самият факт, че двамата с теб можем да отидем до летището да хванем самолет и да пием кафе в Австрия и да се приберем. Говори ли ти понятието изходна виза какво означава? Собствената ти държава ти дава документ, с който ти разрешава да излезеш.

Обходен лист?

Той е за границите с капиталистическите държави – Гърция, Турция. От Ахелой надолу трябваше обходен лист. Аз говоря, че да отидеш в чужбина в държави, които не съществуват – Чехословакия, ГДР и Югославия ти трябваше виза от собствената ти държава. Независимо, че свободата на словото е на много ниско ниво у нас и, че медиите са прислужници на властта, сегашното време е по-добро. Защото ако човек има желание и възможности то той има възможността да се развива. Никакъв шанс няма по времето на социализма петима души като нас да издадат албум.

Нямаше да ви оставят или ?

То имаше една фабрика – „Балкантон“, която издава звездите на България. Ние се свързахме, фабриката е в Чехия и издаваме албум и го продаваме, защото има свобода на пазара. Има хора, които ги тресе носталгията. Смятам, че това са два типа хора – едните бъркат носталгията по онова време с носталгията по това, че са били млади. И на мен ми е готино като мина отнякъде и се сетя какво е било – не ми е мъчно, че баничарницата я няма вече, а ми е мъчно, че аз съм бил млад тогава. Основният философски въпрос за индивида е сигурност или свобода. Социализмът даваше една измамна и имагинерна сигурност. Вярно, че престъпленията бяха по-малко, но за сметка на свободите. Всичко друго не беше ок. Това, че за един виц може да влезеш в полицията и да изядеш бой. Това, че не можеш свободно да излезеш от страната и да се изкажеш. Свободата е отговорност какво ще правиш с нея. Доста хора 30 години продължават да не са готови за свободата ! Това е техен проблем, а не на демокрацията. Факт е, че при нас 30 години минаха по един ужасно касапски начин. Не знам обаче какво означава преход? Преход към какво? В музиката също има понятие преход – от един към друг акорд. Към какво прехождаме ние? Към нормално общество ли? Много хора не могат да разберат, че навън също не е цвете за мирисане. И там има корупция и богатите са с повече права. И там на богатите може да се разминат неща, които на бедните не може. Оповавайки се на това много хора се оказаха без идеали, защото навън е същата свинщина! Светът е трудно приемливо място за доста хора когато няма справедливост. Смятам, че преходът на България би трябвал да е към справедливостта !  Единственото, което липсва на България е справедливостта ! На доста хора им се натрупа усещането за несправедливост през тези 30 години ! Че хора, които не са заслужили са безкрайно богати, а такива, които са извършили големи престъпления не са наказани, а тези с малките престъпления са наказани. Има трайно насищане с несправедливост в страната. Забогатяването, приватизацията, връщането на частния капитал беше несправедливо. Когато в България се завърне справедливостта и усещането за справедливост във всеки един човек, тогава ще можем да кажем, че този преход е минал. Иначе животът си върви….