Не може да останем подвластни на една пандемия!
Пандемията от коронавирус е довела до психоза не само в България, но и по света. Това мнение изрази в интервю за „Истории от прехода“ старши треньорът на баскетболния Левски и акционер във футболния клуб Константин Папазов. Според Тити, който е преболедувал Covid 19 вирус има, но светът трябва да се научи да живее с него, а не да се създава психоза.
„Смятам, че трябва да свикнем да живеем с проблема на тази болест. Вероятно в света вече 7 месеца денонощно се мисли как да се намери решение на този въпрос и то рано или късно ще се намери такова при тази супермодерна и развита медицина. Ще направя прост паралел, за да докажа теорията си, че това е абсолютна психоза. Категоричен съм, че има болест, боледувал съм и съм далеч от глупостите, които се тиражират, че това е някаква световна конспирация. Реална болест има, шокираща е нейната неизвестност и лечение, но на 8 март беше обявен първият случай и на 10 март се разболя моят племенник. Тогава се смяташе, че едва ли не идва краят на света и беше много страшно и на по 10, 15 случая треперехме. В момента случаите стигнаха до над 4000, което доказва, че този шок и тази психоза е преодоляна. Светът трябва да се научи да живее в състояние на коронавирус и да се постарае достатъчно да се ограничи възможността за заболяване, а защо не и обратното – веднъж завинаги всички да преболедуват и да имат антитела. Разбрах, че се е коментирало, че от 42 млн заболели в целия свят досега има само 29 регистрирани случаи на повторно заболели от коронавирус. Ако това е истина по-скоро трябва да свикнем с мисълта за коронавируса и да го преболедуваме и да продължаваме напред. Светът не може да стане подвластен на една пандемия – независимо, че в исторически план доста пандемии са се отразили сериозно на нашето човечество.
Гледам по-философски на нещата не защото съм го преболедувал, а защото от ден първи го приемам за даденост на съдбата – трябвало да се случи и се е случило с нас и ние трябва да намерим решение, а не да легнем, да се тръшнем и да смятаме, че светът свършва. Тази криза има изключителни последствия върху икономиката на всяка една държава, особено колкото по-голяма е икономиката, толкова по-големи са щетите. Да не приемаме еднозначно само своя бизнес и да не приемаме за даденост това, което се е случило 2020 г. Да се борим и да го преодолеем заедно философски, без страх и в никакъв случай обаче без широко афишираното наляво-надясно мнение, че това е световна конспирация за преразпределение на икономиката на света. Трябва да бъдем реалисти и двата отбора на Левски са потърпевши (баскетболният и футболният) – ще минем и през този кошмар и от 1 декември продължаваме напред. Това е част от нашето ежедневие!“, коментира Тити Папазов.
Той разкри, че въпреки че много от футболистите на Левски са диагностицирани с коронавирус засега състоянието им е добро и при положителни тестове ще могат да се върнат в игра отново. „Пожелавам на всички футболисти на Левски да минат по същия начин, по който аз го преболедувах. Силно се надявам, че положителни тестове ще има на малко по-ранен етап, за да може да почнем да играем, защото с новия треньор съм убеден, че амбициите, които има всеки един от футболистите и мястото, което заема Левски, изискват много работа и себераздаване от тях, а в основата на това би било тяхното здраве. Така че силно се надявам дори в по-кратък период от 14 дни те да бъдат в добро физическо здраве, за да могат постепенно да започнат да тренират и да се върнат по най-добрия начин на футболния терен“, обясни Папазов.
Запитан как се отразява на един професионален спортист 14-дневната карантина заради Covid 19 Тити сподели, че повечето професионални отбори имат изградена стратегия за действие при карантина, но въпреки това за всеки един спортист повече от три последователни дни без тренировки се отразява негативно. „На осмия ден при добри показатели на организма всеки един може да започне да работи индивидуално, защото повече от три дни са фатални. Тоест не са фатални, но се отразяват на формата на всеки един спортист. Особено за футбола, където по два пъти седмично има мач и специфично натоварване. Големият спорт също се адаптира към тази пандемия и вирус и на тези, които позволява физическото състояние, започват да работят индивидуално още след 6-7 ден, естествено без това да се отразява на хора около тях, които са здрави“.
Какво пожела на феновете на спорта в България Тити:
„Със сигурност и те са потърпевши, но преди всичко да мислят за своето здраве и това на своите семейства. Сега е моментът, когато могат да обърнат повече внимание на съпругите си, защото в много съботи и недели много от тях са гледани накриво. Във всеки минус има и някакъв плюс – рано или късно светът ще се стабилизира и ще преодолеем тази пандемия и отново хората ще са там, където могат да са най-полезни за нас, спортистите. Ние пък ще се стараем по всякакъв начин да ги наградим с положителни емоции – трябва търпение. Има приоритети в живота – здравето е преди емоцията, свързана със спорта, така че нека преди всичко да мислят за своето здраве и здравето на своите близки. Има време и съм убеден, че рано или късно отново ще сме заедно!“
По повод смяната на режима на 10 ноември 1989 г. и как са се отразили тези 31 години на спорта той коментира следното:
„Трябва да отчетем, че в предишния строй (социализма) има неща, които трябва да бъдат дадени за пример като дисциплината, която имаше в държавата – нещо, което сега липсва. При всички случаи плюсовете на сегашния строй са много повече. Има много по-голяма възможност за индивида да разкрие своя потенциал, хората не са силно ограничени и не са само определени единици, които да черпят от благата. Може би в най-подходящия момент за мен (бях на 22-23 години) е дошъл вятърът на промяната. Демокрацията в България беше платена със спорта и културата – те бяха на изключително високо ниво в държавата, което разбира се беше стратегия на страните-членки в СИВ и Съветския съюз. Чрез спорта трябваше да се покаже доминацията на този строй. Имаше изключителна организация, финансиране и масовост. Говорим за училищата, която прерастваше на по-високо ниво в професионализъм. За всяко едно дете беше лукс и привилегия да спортува. Знаете, че по времето на комунизма спортистите бяха галеници на съдбата и имаха възможност да пътуват в чужбина и това беше страшно предимство. Да си спортист беше нещо невероятно и от голямата маса от хора, които се занимават със спорт, най-логично беше при добро управление и добра методика, да имаме много добри спортисти.
Културата също плати висок данък по време на демокрацията – спортът и културата се правят с пари и бяха ударени най-много от демокрацията. Затова и след 1988 г. когато сме четвърти по златни и шести в крайното класиране на Олимпиадата в Сеул. Една точица в света каквато е България, дори и тогава да сме били малко над 7 млн души тя е по глава на населението най-успешна на Олимпиадата в Сеул. Това беше разрушено с лекота за 31 години само защото имаше приоритети. Аз съм съгласен, че те трябва да са такива, но не може нещо, което е било правилно изградено, да бъде отречено само защото е било част от предишния строй. Така че аз съм запомнил много от добрите страни на българския спорт и много от лошите неща, които са сега. Самите деца имат много по-голям избор, дигитализацията и това, което става в нашето ежедневие. Децата по цял ден са на компютрите и това ограничава бройката на желаещите да спортуват. От там се намаля и бройката на тези, които биха станали успешни спортисти. Има отделни бели лястовици и това е само на базата на изключителни традиции (като художествената гимнастика). Може би този спорт само запази донякъде позициите си и дори ги подобри чувствително и все още България е световен лидер в художествената гимнастика. Това до голяма степен се дължи на характера на Илияна Раева, която е невиждан борец в това отношение. Като изключим художествената гимнастика всички останали спортове до един бележат трайно отстъпление. Да не говорим за цар футбол – затихващата организация в спорта по време на комунизма и добрите играчи, които се развиха в европейските клубове, донесоха онова легендарно лято в САЩ 1994 г. Оттогава спортът ни е в пълен крах и трябва да си го признаем“.
Каква е неговата рецепта за рестарт на спорта и връщане на позициите отпреди 10 ноември 1989 г.?
„Смятам, че сме ударили дъното, но винаги можем да отидем и по-надолу. Крайно време е да се вземат стратегически мерки за оцеляването и възраждането на българския спорт. Скандално е, ако ви кажа колко е бюджетът на Министерството на спорта – някъде около 80 млн лв. Това е недопустимо в която и да е европейска държава, макар че не сме от най-развитите държави, ние сме част от Европа. Вижте една Унгария, която е с 25% повече население от нас – тя прави бум в спорта именно заради програмата на унгарското правителство и милиардите инвестиции. Това, което дава най-много здраве, е спортът! През масов спорт до организирано-професионален. Близо 6 млрд лв. са бюджетите на образованието и здравеопазването – представете си само 1% да отиде към Министерството на спорта и към българския спорт – това са 60 млн лв и бюджетът на българския спорт ще стане двоен и ще се върне многократно в здраве и образование!
Министерството на образованието може да е толкова полезно, колкото и това на здравеопазването. Трябва да има една обща програма на трите министерства, която да изисква най-простото. Недопустимо е да мина покрай 127 СУ, което е давало толкова много баскетболисти (аз съм учил в баскетболна паралелка, както и Асен Балтов, бяхме събрани 30 деца, които да тренират баскетбол – това се дължи и на покойния баща на Георги Младенов – Младен Младенов) и да видя как в час по физическо децата играят с обувки и дънки и да отбиват номера, че са били в час по физическо! Защо е допуснато часа по физическо да е толкова занемарен? Масовият ученически спорт е в основата на пирамидата за развитието на здравето и оттам да се изберат най-добрите, които да прераснат в професионален спорт и оттам да излязат най-добрите единици. Когато тази пирамида е силно стеснена в основата си, тя няма как да дава резултат, защото както е и сега – изборът е много по-голям и възможностите са много големи да се занимаваш с всичко останало, но не и със спорт. Пропагандата е изключително ограничена, условията са много лоши. Имаше междуучилищни първенства, които бяха масови и това само по себе си даваше възможност на много хора да тренират и да се занимават извън училище със спорт. Да, били са други времената, но истината е в баланса. Спортът и културата платиха сметката на демокрацията, но след 30 години пропадане трябва да се вземем в ръце. Естествено едва ли е между приоритетите на което и да е правителство да мисли за спорт и за култура, но мисля, че за 30 години дойде и нашето време.
Сега сме в правителство с премиер, който има добро отношение към спорта, а представете си, ако нямаше такова. Направиха се нови зали и стадиони, но генерално българският спорт е тотално пропаднал и той е такъв именно защото силно е ограничена неговата численост. Пример е женският баскетбол където през 1979 г. играят два български отбора на финал на международен турнир, 1984 г. Левски е европейски шампион. Вече не знам колко години няма женски баскетбол – това е недопустимо след като има такива традиции в този спорт. Като се върнем на европейската титла на Славия и на Левски при жените, успехите на националния отбор, който беше в призовата тройка на Европа, трети на Олимпиада в Монреал, втори в Москва и в недопустимо да се стигне дотам в момента да има два отбора в България и ако един от двата се откаже този спорт ще стане аматьорски. Това не е само с нашия спорт – вижте женския волейбол. Имахме с Васил Симов европейски шампиони, а сега женският волейбол е в ужасяващо състояние и всичко върви надолу и пропадането трябва да бъде овладяно. Затова съветвам като потомък на генерал преди 9 септември 1944 г., който е бил изселван в Роман, дядо ми е бил в лагер в Белене 7 години, няма как да бъда щастлив от предишния строй и няма как да не се радвам на промяната, но при всички случаи трябва да призная, че управлението в последните 30 години спрямо спорта е било унищожително и това веднъж завинаги трябва да престане. Лошото е, че унесени в ежедневните проблеми, които имаме, най-малко нашето общество обръща внимание на това, което носи здравето. Махаме настрана положителните емоции, които са необходими и което едно спортно събитие носи на своите зрители. Виждате, че едно спортно събитие в Германия, Англия и развитите европейски държави, са празник и място за разтоварване на емоции. Спортът дава здраве и неговата масовост е нужна за всеки един индивид. Нека станат най-учените адвокати, лекари, it специалисти и да се види, ако има друг талант, но тези 7-8 години няма да са пропилени, защото минимумът, който може да те научи спортът, е да станеш дисциплиниран и отговорен, защото там има ред. Където има ред и дисциплина, това е в основата на всеки един житейски успех. Искам само за една година да управлявам държавата и ви гарантирам, че със сигурност може би ще нанеса някакви поразии в обществото, но за спорта ще намерим решение, защото е грехота за нашата народопсихология и характер и нрав – ние сме народ, който спортът му се отдава!“
Цялото интервю с Тити Папазов и Камен Алипиев – Кедъра вижте
ТУК!
МНОЗИНСТВОТО ИМА МАЛЦИНСТВЕНО МИСЛЕНЕ
Стриптийз в името на Левски (УНИКАЛНИ СН...
