Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10 00:24 - Проф. Анелия Клисарова: „Как ще научиш дете от първи клас онлайн да напише мама?“
Автор: prehoda1 Категория: Политика   
Прочетен: 145 Коментари: 0 Гласове:
-1



https://transitionstories.eu/profesor-anelia-klisarova-za-reformite/
  Анелия Клисарова – министър на образованието (2013/2014 г.) Ректор на МУ Варна 2004 -2012 г. „Истории от прехода“

Къде бяхте на 10 ноември 1989 г?

Бях в Мюнхен, Германия, където трябваше да се обучавам на един чисто нов апарат и бях изпратена затова. Видях по немската телевизия, че става нещо в България при което си казах: „тези пак намислиха нещо“. Казано честно не повярвах. И изтичах до централата, тъй като тогава нямаше такива телефони като сега. Обадих се вкъщи да попитам дали е истина и баща ми потвърди. Но аз си казах, че баща ми е възрастен и реших да попитам и мъжа ми и той потвърди, че това е истина. В Германия и по-конкретно в Мюнхен не реагираха кой знае колко на тази новина, но всички ме питаха на другия ден на работа верни ли са тези информации и какво очаквам. Бях учудена какво трябва да отговоря на моите колеги, с които работех, защото не знаех какво ни очаква и какво точно означава това. През тези години аз не бях в политиката – имах специализации, обучавах се и исках да стана много добър специалист. Основните ми четива бяха насочени към нуклеарната медицина и книгите. По-малко телевизия, политика и култура. Знаех, че като се върна в България ще отговарям сама за тази сложна апаратура – не може да постъпваш безотговорно когато поставяш диагноза на пациент. След един месец се прибрах в България и вече знаех, че всичко това е реалност. Какво очаквах? Всички се надявахме, че този преход ще мине много по-бързо, лесно и ефикасно и с много повече позитивизъм. За съжаление нашите очаквания не бяха оправдани. Вместо да запазим всичко добро, което имаме и да надграждаме, ние взехме, че унищожихме всичко – и добро, и лошо и се чудим как да го строим сега.  

Как се развиха първите години на демокрацията за Вас?

Не мога да кажа, че в болницата е имало голям стрес или голям проблем – пациентите си вървяха, новата апаратура беше супер и ние си поставяхме диагнозите с нея. Обръщахме много повече внимание на това как да усвоим всичко ново, което стои пред нас. Очаквахме по-сериозни реформи обаче. Вече бяхме свободни, демократични, питахме се ще имаме ли визи и т.н. До влизането ни в ЕС ми трябваше виза, за да мога да отида в Швейцария. Помня, че след като спечелих конкурс за една специализация в Швейцария се оказа страшно трудно да отида там – трябваше да взема транзитна немска и австрийска виза, ако исках да пътувам с кола. Самолетите бяха скъпи спрямо нашите заплати. Губиш поне един месец по посолствата, за да има такива транзитни визи. Не говорим за швейцарската, която трябва и да е работна, защото специализираш. Това, че влязохме в ЕС и НАТО е едно от най-големите постижения на България по време на прехода. Имаме свободно движение, контакти с всички колеги не само от Европа, но и от останалата част на света. Това много подпомага нашата работа и нашите усилия. За всеки пациент мога да звънна в Германия, Швейцария и да питам това така ли е, или не е така и то в реално време, така че светът се развива. Въпреки че казваме, че преходът е бавен и има много грешки ние вървим напред.

Случиха ли се реформите в здравеопазването? Като че ли не или се случиха в друга насока – не чак толкова положителна.

Какво направихме с реформата в здравеопазването? Наистина от желание за реформи ние допуснахме големи грешки. Една такава грешка е да се направят търговски дружества университетските и общински болници. Здравето търговия и стока ли е? Нали по нашата Конституция всеки трябва да има равен достъп до здравеопазване? Това реално случва ли се? Нека кажем истината – да, много положителни неща се случиха. Трябва да има частни болници например. Според мен трябва да има и втори стълб в здравната ни система по отношение на осигуряването. Не можем да не гарантираме минималните условия за всички граждани на България – независимо от техните доходи и това беше гарантирано (бел ред. преди 10 ноември 1989 г. ). Каква профилактика имахме? Вие сте много млад, но всички ние като ученици минавахме на профилактични прегледи. Сега разчитаме на личните лекари и по-точно на съвестта на родителите да заведат детето на профилактичен преглед. Било то за очите, зъбите или физическото и психологическото му развитие. Много сме длъжни по отношение на здравеопазването на нашите граждани.

На какво се дължи това? И БСП, и ГЕРБ, и НДСВ и СДС управляваха, а в хората има огромно разочарование от ситуацията в здравеопазването, както и в съдебната система, в образованието, в икономиката…. На какво се дължи това? Нямаше политическа воля или пък опит? Не бяха взаимствани идеи от други държави ли?

Причината няма как да е една – причините са много. Опит от чужбина винаги можеше да вземем. Но нашата здравна система хич не беше лоша – виждате всички сме ваксинирани с БЦЖ ваксинаСега като говорим за Covid 19 стана ясно, а в колко държави няма ваксина БЦЖ? Защо не запазихме тези положителни неща, които имахме през социализма? Относно профилактиката например. Сега се налага ние да се връщаме към тях. Помните ли момента, в който в училищата нямаше нито лекар, нито медицинска сестра…

Да, ние имахме лекар, медицинска сестра и зъболекар, докато бяхме в основното училище. След това ги махнаха…

Това правилно ли е? Имало е неща, които са били много добре организирани – ние сме били изключително напред. Тези неща не биваше да ги махаме. Разбира се и да добавим новите, тъй като сега постиженията на медицината са изключително високи. Новите неща трябва да са внедрени и българските граждани трябва да имат достъп до тях, а не да се чудят коя къща да продадат, за да си финансират лечението в чужбина. Не бива да премахваме всичко старо – дето се казва: „и след мен потоп!“. Нека да запазим това, което е добро. Освен това в бюджета за здравеопазване тази година имаше близо 500 млн лв. повече от миналата. В България имаме апарати за лечение, каквито има в Австрия, Франция, Швейцария. Тези апарати са купени на европейски цени, а нашите вноски на здравеопазване са доста по-различни от тези на европейците. Това трябва да помислим – повече държавност в нашето здравеопазване. Как се грижим за държавните и общинските болници, въпреки че имаше реформа тя беше само в доболничната помощ, а в болничната нямаше. Ние все още не сме остойностили нашите клинични пътеки. Какво става с болниците? Всеки иска да има печелившите пътеки и бяга от губещите. Никой не иска инфекциозни отделения и болници, защото те не са печеливши. А сега гледайте какво става – всички искаме да имаме инфекциозна клиника, защото гледайте какви са условията. Не е само до заплащането на лекарите и медицинските сестри. Да, то е недостатъчно. В Австрия или Германия ще получат много по-високи заплати, но там и животът е по-скъп. Не само парите са мотивацията, а и уважението към хората и възможността за кариерно развитие и специализации на младите лекари. В Германия им дават възможност да им платят курса по немски език, настаняват ги в общежития, които се покриват от държавата и им дават условия. И те знаят, че след 5 години ще излязат като специализанти и ще имат условия за кариерно развитие. Ние тук им казваме, че ще трябва да се явят на изпити, няма места в болниците за специализация и какво става? След като семейството те е издържало 6 години да учиш медицина има платени специализации и ти чак след 11 години започваш да си търсиш работа и не говорим за сумата, която ти се плаща като заплата.

Това контрастира с достатъчно големия брой чужденци, които идват да учат в България. Коя е причината? Дипломата е по-лесна за взимане ли?

Категорично не! Дипломата не е лесна за взимане, нашите критерии са доста строги и към българите, и към чужденците. За българите спорят за едно място 7-8 души, а за чужденците са 3-4 души са едно място. Има кандидат-студентски изпити и за чужденци, ако не покрият минимума не може да дойдат да учат при нас. Защо е толкова качествено нашето образование? Това се дължи на традицията още от комунистическо време. Има задължителност на всички упражнения, упражненията се водят с пациента. Защото да ви попитам – този корем мек ли е? Докато не си пипнал 100 корема няма как да кажеш този корем мек ли е, или не е. Медицината е наука, изкуство, но и занаят и практическите упражнения са важни за нашите специализанти. Благодарение на университетските болници, които работят заедно с университетите,  и Св. „Анна“ и АГ болницата имат акредитация за практически обучения на студенти и специализанти, нашите студенти имат възможността да усетят практиката и реалната работа в болнично или доболнично лечение. Голяма част от студентите, които идват при нас, го правят заради качественото обучение и европейската диплома. За съжаление веднага си отиват в страната, от която са изпратени или пристигнали, за да могат да практикуват там.

Сигурно водещ е и финансовият мотив? По-евтино обучение отколкото в чужбина?

Разбира се има го и този мотив, не искам да го пренебрегвам. Има страни, в които има определени бройки за медици и, ако не се класираш, дори и срещу заплащане няма как да следваш медицина. В резултат на акредитациите ние също имаме определени бройки за обучение (целта е да гарантираме качеството на образованието). Така че чужденците идват при нас с изпит. Различни са мотивите на студентите, но водещо е това, че получаваш качествено образование и европейска диплома.

Какво се случи с образованието след 1989 г. и какво беше то преди тази дата?

В предучилищното и училищно образование се направи една добра реформа, която беше необходима за нашата страна. От тази година детските градини са задължителни и за 4-годишните. Много е полезно децата да свикват, да се адаптират (особено за децата, чийто майчин език е различен от българския) това е много необходимо. Създават се хигиенни навици, навици на общуване, социализация на тези деца. Въпросът е имаме ли достатъчно детски градини? Безплатни ли са те? Би следвало да е безплатно. Имаме ли достатъчно квалифициран персонал? Имаме ли достатъчно учители, които са готови не само да забавляват децата с игри, а и да ги подготвят за училище? Това касае квалификацията на учителския персонал – така че това решение е добро, но ние трябва да се съобразим с тези неща. В малките населени места има достатъчно места, но не мога да кажа добра квалификация. Не искам да обиждам никой колега, просто нямат опита за работа с деца от предучилищна подготовка. Това са сериозни и отговорни хора, на които трябва да им осигурим квалификацията. За съжаление квалификацията на учителските кадри в България не е на нужното ниво. Необходима е по-голяма отговорност, строгост, а не квалификацията да е свързана само със заплащане. Това не бива да се случва.

Училищното образование – кой е най-големият проблем там? Ужасно е да звучи и да се казва елитно и неелитно училище…Ако си роден в по-малък град не означава, че си по-ограничен или с по-малки възможности от някой, който е роден в София. Защо софийските 5 училища ще са по-елитни и защо във Видин, Монтана или Дългопол училището няма да е елитно. Имам колеги, които станаха професори и не са завършили елитно училище. Ние си ходехме в кварталното училище. Който имаше желание, потенциал, той успя. Можехме да учим право, медицина, международно отношения.

Това название „елитно училище“ не е ли жаргон? То не съществува като понятие?

Няма такова понятие, да. Обае вижте какво става с родителите…. По 100 кандидати в едно училище, а други училища стоят празни. Това е в резултат на тази ненормална квалификация и пропорционалност, която се слага на училищата. 90% от учителите работят със сърце и душа и няма да има значение къде си завършил. Питайте от нашето поколение кой е ходил на частни уроци? Сега има ли почти дете, което да не ходи на частни уроци?

Частните уроци са една от причините много хора да негодуват от образованието, но защо се стига до това да има частни уроци? В училище няма достатъчно часове, не може да се отдели персонално внимание на детето или пък са за сметка на извънкласните дейности, които преди ги е имало, а сега са по-слабо застъпени?

Единици са децата, които се справят по-трудно и разбира се за тях трябва да има по-специално внимание. Сега частните уроди не са просто мода, а самите учебни програми са толкова натоварени, че не остава никаква възможност на учителя да преговори още един път урока, да види кой е изостанал. Няма време, имаме луд учебен план, по който препускаме, защото учителите са длъжни да го спазват Трябва да осъвременим учебните си планове и програми и да ги вържем с интересите на учениците. В момента с тези мобилни телефони ние трябва да научим децата как да работят с интернет, а не само да гледат клипове. На коя информация да вярва, как да обработва тази информация. Не бива да спираме това развитие. Какво направихме ние? Влезе новият закон за училищно и предучилищно образование и първи клас учат по една програма, но четвърти клас са по друга програма. А в 7 клас не знам по коя програма ще учи, защото в 5 и 6 клас е бил по друга програма. В новите учебни програми дори и да има грешки в тях трябва да се започне от първи клас и да има последователност. А не децата да се чудят от кой учебник какво да учат. Те и родителите се объркаха, че дори и частните учители. Например по биология имаме 5-6 учебника и идват да ме питат да им кажа как да се готвят за кандидат-студентски изпити. Нека да има един учебник по един предмет и много различни помагала. На едно дете му е сила математиката и може да учи по най-сложните помагала по математика. На друго му е сила българският език. Трябва да има различни помагала, а не много учебници и един хаос кой откъде учи. А колко грешки пък има в тези учебници…

Каква е ситуацията с университетското образование в България? Не са ли много университетите? Например има много правни факултети.

Това е плод на неправилно разбраната демокрация, че всеки университет е автономен и може да разкрива каквито си иска специалности, които не са присъщи за неговата същност. Русенският университет е инженерен университет (както например нашият варненски технически университет). Не е нужно там да има право. Мисля, че дадохме прекалена свобода и автономия на университетите да разкриват специалности, които не са им присъщи. Не съм против разкриването на нови специалности, напротив. Науката и технологиите се развиват, но нека тези специалности бъдат разработени в тази насока, в която има потенциал самият университет. Който не е подал документи, той не е получил акредитация за дадена специалност. Системата на акредитация трябва да бъде коренно променена. Заедно с министъра на образованието и с Томислав Дончев много работихме в тази насока и те изразиха същото становище, че сега акредитациите не са обективни. Има голяма част субективност в оценките, които дават, което пък демотивира университетите – това не бива да е така. Нека да е реална акредитацията и не да е дискриминираща (дай да го отрежем), а да е мотивираща. Да се разкриват тези специалности, защото този университет има този потенциал. Университетите не трябва да бъдат закривани, а профилирани! Трябва да правим разлика между Висше училище и университетВисшето училище трябва да дава професионално обучение, а университетът освен професионалното обучение надгражда с наука и докторантски програми. Когато кажем, че имаме нужда от софтуерни специалисти и инженери те може да са като висше училище – може да са бакалаври. Не е задължително да стават асистенти и да пишат докторантури. Те просто искат да упражняват професията си. Не всеки завършил има желание да продължи в академичната йерархия. Той може да се развива в професионална посока, а не академична.

Защо решихте да се занимавате с политика – лична облага или идеология? Има много голямо недоверие в политиците у нас, всички си мислят, че те са едни „печалбари“.

На мен политиката не ми е помогнала професионално, аз се занимавам с политика след като ми свърши вторият мандат като ректор на МУ Варна. Имах академична кариера, за което благодаря на всички мои учители и професори, които много са ми помогнали (включително от Германия и Швейцария). Получавала съм помощ от политиците през годините за изграждането на факултетите по дентална медицина и фармация. Проектите минаха през Народното събрание и комисиите по здравеопазване и образование. Да накараш депутатите да гласуват за изграждането на два нови и то ключови факултета. Това ме срещна с политиците – не влагам нищо партийно, тъй като тогава министър-председател беше Сергей Станишев, а министърът на образованието Даниел Вълчев беше от НДСВ. Заедно с моя екип трябваше да убедим и местната власт, и централната, че Варна заслужава тези два факултета. Виждате, че днес те са едни от най-модерните в цялата страна, за което трябва да благодаря на следващите ръководства, че имаше приемственост. Тогава се срещнах с политиците и разбрах, че можеш да промениш нещо като начин на мислене, образование и работа. И в медицината ти трябва политика, не може само с желание и воля – без подкрепата на тези хора няма как да се случи. Получих покана и много късно реших да стана политик. Нито преди, нито след 10 ноември съм била в политиката, това се случи чак след 2010/2012 г. Усетих силата на това, че когато си там и покажеш какво и как трябва да се направи, е по-голям шансът то да се случи, отколкото да седиш вкъщи и да мърмориш, че това или онова не се случва. Ами като не става дай предложение как да стане.

Защо БСП, а не друга партия?

От професията и занаята ми като доктор имам леви убеждения и затова избрах БСП. Никога преди това не съм била в партията, но за мен не може едно медицинско заведение да не е и социално. Не може да нямаш социална, здравна политика и образование. Ако не си съпричастен не може само като машина да работиш, без да погледнеш пациента и неговият проблем и болка. Това също е изключително социално. Ами образованието? Как можеш да оставиш дете да не ходи на училище поради някакви социални причини, че не може да му се купят раница или обувки? Затова избрах лява партия.

Какво се случва с БСП в последно време – има ли разцепление в партията?

Нека не говорим за разцепление в партията – това беше модерно преди прекия избор на г-жа Нинова. Винаги в една стогодишна партия (при това с демократичен режим на мислене) ще има различни мнения. Едни са „за“, други са „против“. Правят се групички и хората се събират по интереси. Изборът на Корнелия Нинова показа, че партията може да бъде консолидирана. Не може само с трикове да събереш 80%. Можеш да биеш с 2-3% с трикове, но не и с 50%. Симпатизантите на БСП уважават тази лява политика, вярват в нея и мисля, че най-много ги убеди това, че ние сме сериозна опозиция. Че не бива да има съглашателство и крачка назад, а по-твърда ръка. Трябва да има по-твърда опозиция и мисля, че това г-жа Нинова успя да го направи. Ако искаш да се развиваш правилно трябва да слушаш какво казва и опозицията. Виждате, че дори десните партии, ако ги няма левите, трудно съществуват и то в международен мащаб. Не може да не слушаш опозицията и да искаш да чуваш само хубавото, без критиките. Няма как да вървиш напред, ако така си запушваш ушите за критиката и слушаш само позитивното! Затова е добре, че в националния съвет влязоха хора, които не са от кръга на г-жа Нинова и мисля, че така ще вървим по-напред.

Възможни ли са реформи в БСП – нови, млади лица, които да изместят старите такива? Като че ли има доста стари кадри?

Абсолютно съм „за“ това и както знаете аз се отказах от депутатското си място в парламента.  Искам млади хора да са в парламента и общинските съвети. Това решение, което се взе от конгреса на БСП – да няма повече от два мандата в парламента го подкрепям на 100% и го разбирам напълно. Не може да има професия депутат – това не е професия. Това ще даде възможност на по-млади хора, на нови лица, да влязат в парламента и да се обучат. Обновлението обаче няма как да стане изведнъж – да кажем махаме всички над 55 г. и слагаме тези до 35 години. Това няма как да стане и не е правилно – губим връзката между по-младите и старите поколения, както и приемствеността. В никакъв случай не бива да пренебрегваме и опита – ако не си бил там, ако не си участвал… Опитът е изключително важен, за да може да защитиш твоите интереси и тези на партията.

Има ли достатъчно млади кадри в БСП?

Имаме младежко движение, има млади хора, които искат да работят. Правят се избори, свои мероприятия, което е много добре.

Какво е бъдещето на БСП – немалка част от ядрото от гласоподаватели вече е на преклонна възраст, а младите помнят Виденовата зима, а някои и Лукановата зима. Други пък времето на правителството на Орешарски, в което бяхте министър на образованието, когато беше предложен Пеевски за шеф на ДАНС. Все негативни моменти – как да бъде възприета БСП като алтернативна на каквото и да е, а не като представител на статуквото и миналото?

Какво лошо направи правителството на Орешарски? Затънахме финансово ли, нямаше социална програма ли? Направихме грешна реформа в здравеопазването ли? Какво е грешното? Мисля, че с разговори и с това какво предлага БСП може да привлече повече хора към себе си, защото социалната, образователната политика и здравеопазването – те са стълбовете, на които БСП се спира, както и развитието на икономиката. Развитието на малките и средни предприятия – ние нямаме средна класа. Трябва ли да имаме толкова бедни хора? Ако проведем такава политика и има разговори аз съм убедена, че много хора ще подкрепят БСП. Левите партии осигуряват здравеопазване, образование и сигурност.

Да, но това контрастира на негативната нотка, която през 2013 г. изкара хората на улиците – предлагането на компрометиран в обществото човек като Делян Пеевски за шеф на важна структура, отговаряща за сигурността, каквато е ДАНС. Защо се стигна до това БСП да предлага Пеевски?

Не мога да бъда отговорна за това решение, тъй като не съм била в ръководството на БСП и не съм взимала тези решения. Не го казвам като оправдание, просто не мога да направя точния анализ. Това беше сериозна грешка, за която си понесохме и пораженията.

Какво мислите за протестите и как виждате бъдещи реформи в съдебната система, в здравеопазването, в образованието, икономиката? Това са исканията и на част от протестиращите?

Смятам, че е задължително да чуем младите хора. Подкрепям протестите, даже се зарадвах, че и студентите организират протести. Студентите са тези, които трябва да останат в България и да са движещата сила. Промените се правят от младите. Как виждам бъдещето на държавата? В нов начин на управление, който да е много по-прозрачен и консолидиран. Няма как да се направи здравна реформа, ако всички партии не се обединят около това, заедно с народа. Трябва да се стигне до консенсус и да се направи една програма, около която всички да се обединят. Независимо кое е правителството и кой управлява, това трябва да е като задължителна програма.

Как да стане тази промяна, ако няма доверие в лицата, които я предлагат? ГЕРБ предлагат нова Конституция, но хората не искат тази Конституция, тъй като я предлагат от ГЕРБ. БСП по същия начин правят предложения, но хората не искат БСП да им предлагат нищо.

Трябва да има консенсусно управление – нека хората, които са на улиците, да кажат кой и как искат да ги управлява. Те също са объркани – хората са отчаяни и не виждат алтернатива! Която и да е партия трябва да заяви, че ще направи промени с ясна програма и да иска подкрепата от хората. БСП има визия за България, която хората не я знаят. ГЕРБ пък предлага нова Конституция, ама какво точно ще съдържа щяло да се обсъжда после. Как да имат доверие хората?

На хартия има доста предложения през годините, но малко от тях са реализирани…

Затова хората не вярват на политиците и партиите, а без доверието на обществото няма как да се направят реформи. Правим една реформа в здравеопазването – първо ще излязат докторите, после сестрите, акушерките. Накрая ще се откажем да правим реформа, защото всички протестират. Не е ли така?

Така е, но вероятно причината за това е, тъй като тези предложения са лишени от смисъл колкото да има предложения.

Затова смятам, че като ще се прави реформа трябва да има дебат и да се чуят всички страни. Да се чуят общинските, държавните, частните болници, сестрите, лекарите, санитарите, спешната помощ. Да разберем какви са исканията им и тогава да предложим реформата. Това е изключително важно. Досега като правим нещо се отделяме от „масите“, написваме го научно и изглежда прекрасно, но не можем да го реализираме.

Какви дебати текат в БСП относно бъдещи коалиции на следващите избори?

Няма как да кажа какво ще се прави, тъй като нито съм в ръководството на БСП, нито съм участвала в такъв дебат. Нека първо минат изборите, после има национален съвет, ръководство, бюро на БСП. Една коалиция, ако е безпринципна за какво ще я правиш? Ако идеите ти не съвпадат с тези на коалиционния партньор за какво ще се коалираш? За да се карате или да отстъпиш само и само да си на власт? Това не го разбирам. Но с кого и как ще се коалира БСП не мога да кажа.

Очаква се „шарен“ парламент на следващите избори, поне така сочат социологическите проучвания.

Много е вероятно, но това означава, че в нашата държава има демократизъм, защото всеки може да стане депутат, стига да е избран от хората.

Или по-скоро липса на каквато и да е идея какво да се прави…

Айде да не сме чак толкова черногледи!

Живеем във времена на Covid 19? Каква стратегия трябва да се предприеме за борба с коронавируса – справя ли се НОЩ ?

Щабът е абсолютно точен и адекватен. Те са абсолютни професионалисти! Аз мога да говоря за нуклеарната медицина по-скоро, но не съм най-добрият специалист по отношение на епидемиологията. Мисля, че мерките трябва да се спазват и то сериозно.  Не щабът, а предимно ние сме си виновни за тези високи проценти. Дай днес да се съберем, детето има рожден ден или баба му има 80-годишен юбилей. Добре, може ли този рожден ден да бъде пропуснат? Или да се направи в тесен семеен кръг? Пак да има торта и аз съм в това число.

Лошото е, че това продължава твърде дълго. Ако са два месеца ок, ама две години…

Точно така, затова аз мисля, че нашето правителство и щабът са предприели по-свободни мерки. Вижте какво става в Европа – във Франция има вечерен час. Ресторанти и барове са затворени – ние сме демократични. Ще се справим със ситуацията, ако всеки има лична отговорност. Не е толкова страшно да сложиш маска, да си измиеш ръцете, да измиеш бюрото. Предложените мерки не са толкова тежки – нито ресторанти са затворени. Млади хора са, ходи им се на дискотека – да влязат с маски или пък да не се натъпчат всички наведнъж вътре. Може самите дискотеки да приемат определен брой хора – да речем 100 души в зависимост от квадратурата. Ние направихме упражненията в нашия университет да са присъствени, а лекциите са онлайн. Ако всеки гледа отговорно и признае, че това е една пандемия, то няма нужда да бъдат затягани мерките. Относно училищата – ако ги затворим това ще е една от най-трудните години за всички.

Как ще се организира учебната година оттук насетне, ако се увеличи бройката на заразените? Дистанционна учебна година някъде въобще не е възможна, защото няма техника – лаптопи, таблети. Не защото хората не искат, а защото нямат финансова възможност.

Министерството ще купи техниката, но живият контакт? Говоря за деца от 1 до 4 клас, как ще го научите да пише мама например? Как ще го научите да пише и чете дистанционно? Това значи абсолютен ангажимент на родителите. Родителите не са педагози, а и нямат авторитета на госпожата в училището. Вкъщи се казва  „госпожата каза“. Няма лошо в това, напротив  – така и трябва да е. Авторитетът на учителите трябва да е голям – за малките деца това е изключително важно. Дано спазваме мерките и да има изолация на отделните класове и да не се налага затварянето на училищата, но ако се наложи ще минем и на дистанционно обучение.

Да, но колко дълго може да издържи образователната система на дистанционно обучение?

И аз не съм убедена, особено за малките курсове…

Проверяват се контролни, домашни, контролът ще бъде тотално занижен… Имаше клипове как деца отиват до тоалетната по време на онлайн обучението докато госпожата говори. Няма го и контролът по този начин…

Не само го няма контролът, ами и децата, които бяха онлайн от март до юни половината им бележки бяха на родителите, бабите, на съучениците им. Реални оценки не са поставени, защото стои майка, баба, някой учител до детето и учат заедно. Това е истината! В университета лекциите са онлайн, но практическите упражнения са присъствени. Трябва да се научиш на контакт с пациентите. Не е само медицината, същото е и за инженерните науки. Стои и чертае вкъщи, но съвсем друго е да се срещнеш с преподавателя и да говориш с него, да ти даде насоки. Личните контакти са много важни, не бива да ги пренебрегваме – това е социализация в обществото не всеки да е изолиран вкъщи.

Ако може да обобщим този разговор какво трябва да се предприеме освен спазване на лична хигиена, за да не се стигне до затваряне на училища и институции?

Отговорност, отговорност и контрол!






Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prehoda1
Категория: Политика
Прочетен: 3161
Постинги: 7
Коментари: 1
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30