Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2020 10:32 - Ясен Тодоров: „Ако намалим мандата на главния прокурор, да намалим и този на президента!“
Автор: prehoda1 Категория: Политика   
Прочетен: 235 Коментари: 1 Гласове:
0



 https://transitionstories.eu/yasen-todorov-ako-namalim-mandata-na-glavnia-prokuror-da-namalim-i-tozi-na-prezidenta/

Зависимости в прокуратурата може да има на базата на конкретни хора, а не на системата!„

Ако се намали мандатът на главния прокурор то трябва да се намалят и тези на президента и на премиера. Това коментира в интервю за „Истории от прехода“ бившият председател на етичната комисия към ВСС и настоящ следовател Ясен Тодоров. Според него едно от основните искания за съдебна реформа и промяна в Конституцията, което беше предложено и в проекта за нова Конституция на ГЕРБ, а именно да се намали мандатът на главния прокурор не може да се случи конституционно без това да се отрази и на останалите власти.

„Системата от мандати, предвидени в българската Конституция, е много сложна и за да се поддържа балансът на властите мандатът на главния прокурор е седем години, на президента е пет, на Народното събрание е четири. Ако се приеме, че по принцип са дълги мандатите, то трябва да се намалят всички мандати. Tова е смисълът и така е правена и Конституцията, а не някой да е решил, че мандатът на главния прокурор е седем години. Според мен не трябва да се намаляват мандатите на тримата големи (бел.редглавният прокурор, председателите на ВКС и ВАС), защото те не са самостоятелни мандати, които да са извадени от нищото – на някой му е хрумнало, че мандатът на главния прокурор трябва да е 7 години. Няма как мандатът на един кабинет да е равен с този на един главен прокурор. Аз съм много скептичен към всички тези предложения. Просто законите трябва да се прилагат по-стриктно и професионално и мисля, че с настъпването на вълната млади магистрати нещата ще стават все по-добре“, обясни позицията си Тодоров.

Според него би било изключително голяма грешка, ако прокуратурата бъде извадена от съдебната система, тъй като големият упрек към нея е, че тя е зависима, а едно изваждане и поставянето й на подчинение на изпълнителната власт не само няма да реши проблемите, но ще ги задълбочи.  „Сега големият упрек към прокуратурата е, че тя е по-благосклонна към хората, които са на власт и по-строго прилага законите към тези, които не са. Представете си, ако главният прокурор бъде подчинен на премиера. Това е несериозно и абсурдно и не мога да си представя, че някой наистина иска да се случи това нещо. Ако има някакви зависимости то те са на базата на конкретни хора, а не на системата!“ , разясни бившият председател на етичната комисия към ВСС.

Според него няма основание за искане на предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев с мотива, че е оронил престижа на прокурорската институция, а дори напротив – такова може да се търси за председателя на ВКС Лозан Панов, въпреки че мандатът му изтича скоро. „Работа на прокуратурата е да се занимава с всяка престъпност, защото разбитото мазе на един пенсионер за него е не по-малко важно от разбитата луксозна кола на някой олигарх. Няма как само МВР да се занимава с престъпността – МВР не е само и за да бъде наказан някой при всички случаи трябва да има прокурорско произнасяне. Според мен няма уронване на престижа на прокуратурата от страна на Иван Гешев. Ако направим паралел с работата и действията на председателя на ВКС Лозан Панов – при него ярко си личат политически пристрастия и зависимости, което е в по-сериозно основание за искането на негово предсрочно освобождаване, макар че мандатът му е на своя финал. ВСС е наказал и уволнил множество магистрати при констатирани нарушения. Няма пречка това да бъде направено и с някой от тримата големи, стига да има основания за това. През годините обаче съм останал с впечатлението, че Съюзът на съдиите много често взима отношения по политически въпроси и на моменти действа като политически субект, а не като синдикална организация, защитаваща правата на съдиите. Членовете на бившия ВСС, сред които бях и аз и които избраха Лозан Панов за председател на ВКС, изпратихме писмо до ВСС, с което свалихме доверието си от него.  От това писмо не последва някаква реакция, но така или иначе ВСС е единственият орган, който има правомощията да преценява дали председателите на ВКС и ВАС, както и главният прокурор, са извършили някакво нарушение и дали това е основание за тяхното преждевременно отстраняване от длъжност“, аргументира се Тодоров.

Позицията му относно критиките към върховенството на закона у нас от страна на европейския парламент, както и докладът на ЕК и резолюцията на ЕП за България:

„Това е докладът за върховенството на закона, който се отнася за абсолютно всички държави-членки на ЕС. Участвал съм на десетки срещи с мисии на ЕС, които осъществяваха дългогодишен мониторинг преди и след приемането ни в съюза. Останал съм с впечатлението, че има български граждани и НПО-та, които абсолютно целенасочено се опитват да очернят и да внушават на Европа, че в България нещата не са наред. Те го правят с чисто политически цели, защото не успяват да спечелят доверието на българския избирател и се опитват чрез Европа да придобият по-голямо влияние в нашата страна, което е изключително нередно. Един вид като в детската градина „моля другарко, той ме бие!“. Ако имаме проблеми ние първо трябва да опитаме да ги решим тук и със законови средства, а не да плюем страната си в Европа с цената на това да се повдига отново въпросът за македонско национално малцинство.

Крайно не одобрявам оплюването на държавата ни и мисля, че всеки отговорен политик трябва да пази достойнството на своята родина. Много ярко си пролича в европейския парламент, че това е политически дебат и противопоставяне на едни групи в парламента срещу други. Там са намесени ирландски граждани и техни конкретни проблеми по българското Черноморие. Какво място може да има това в една резолюция? В крайна сметка се оказа, че политически сили, които не би трябвало да имат никаква допирна точка, се съюзяват с единствената цел да извлекат политически дивиденти и да намерят по-добро място на политическата сцена в България, ползвайки външна намеса.

Върховенство на закона трябва да има във всяка държава и аз съм напълно убеден, че има критики и към другите държави. Бързината на правораздаването в България рязко се подобри след влизането ни в ЕС. Бил съм инспектор към инспектората на първия състав на ВСС – орган, който беше създаден също по препоръка на Европа. В някаква степен следствие на работата на този орган се дисциплинира и работата на магистратите и като цяло повечето дела си вървят в нормални срокове. Винаги има изключения – такива има сигурен съм и в Европа. Ако нямаше неуредици в техните правораздавателни органи нямаше да има и толкова филми за тези неща. България не е единственото изключение, а и аз твърдя, че тук се правораздава добре и страната ни не е някакво „черно петно“ на картата на Европа. Т.нар. „стари демокрации“ са доста критични към някои страни от бившия източен блок, които се опитват да водят по-самостоятелна политика. Имам предвид Полша и Унгария. България на първо място трябва да защитава своите национални интереси и едва след това да се съобразява с външни препоръки. България е била силна и успешна когато не се е съобразявала с великите сили, а е гледала собствения си национален интерес. Смятам, че законите у нас са добри. Имам забележка към това, че много често се променят, което води до невъзможността да се налага трайна съдебна практика. Въпросът Ви за отношението на държавата към бизнеса ще го сравнява с отношението към бизнеса във всички други съвременни държави. Българската държава е представителна извадка на всички държави – да не кажа от целия Европейски съюз, но поне които са били в бившия Източен блок“. 

Проблемите в съдебната система и виждането му за съдебна реформа:

„Съдебната реформа е имагинерно понятие. Искам някой да ми каже какво точно влага в понятието съдебна реформа! Ние реформирахме съдебната система и с приемането на Конституцията от 1991 г. се даде началото на тази реформа. Нямаше да сме приети в ЕС, ако нямахме модерно правораздаване. Смея да твърдя, че правораздаването в България не е по-лошо отколкото е в другите страни в Европа. Административното производство е в топ 3 или топ 5 в най-лошия случай по бързина на правораздаване в Европа. Това е доказан факт – винаги ще има недоволни. Има такива и на футболния мач от играта на националния отбор, от здравеопазването, от съдебната система. Всеки, който изразява недоволството си, първо трябва да погледне и в собствената си градинка и да си направи сам за себе си преценка дали той е на нивото, на което би трябвало да е, за да може да сравнява нивото на своята работа с нивото на сходна работа.

Сигурен съм, че много малко хора могат да кажат какво влагат в съдържанието на този израз – съдебна реформа… Какво трябва да се подобри? Качеството на самото правораздаване, а то зависи от две неща – от законите и условията, които са създадени за работа на магистратите, както и от самосъзнанието на самите магистрати и тяхната професионална подготовка. По-добро обучение в съответните юридически факултети – това е много дълга тема дали трябва да са толкова юридическите факултети в страната и дали дават качествено образование. Трябва да има много ситна цедка на входа на съдебната система, където да влизат наистина най-добрите магистрати и след това те са обучавани 9 месеца в Националния институт по правосъдие. Надеждата за подобряване на правораздаването в България е именно в тези млади хора, които сега влизат в системата и са много нахъсани за работа и имат желание да променят това чувство в хората за липса на справедливост“.

Относно отхвърлените предложения на ГЕРБ за промени в Конституцията:

Решения от компетенциите на ВНС да се взимат и на референдуми:

„ВНС е конституционен орган, който може да се произнася по точно определени въпроси. Лошо би било този орган да се премахне, защото той дава гаранция срещу това да се взимат решения, които може да са пагубни от моментни мнозинства в някой парламент. Ако се намали броят на депутатите на 120 души и дадеш възможност с 80 депутати да промениш териториалните граници и да върнеш Южна Добруджа на Румъния. Или с по-малко от 100 гласа да направиш България монархия. ВНС трябва да има и то се е създало следствие на това, че в учредителното събрание след освобождението на България надделяват либералите над консерваторите и българският парламент е еднокамерен. Другият вариант е бил да има и сенат и тогава нямаше да има и ВНС“.

Мажоритарни избори:

„Първоначално след освобождението в България е имало мажоритарен вот в продължение на 41 години и неслучайно след това се преминава към пропорционален вот. При мажоритарния най-големият ефект са големите изкривявания – изборните резултати да не отговарят на волята на избирателя. Може да се случи така, че чисто математически първата избрана политическа сила в национален мащаб да няма нито един избран народен представител. Може да сте първа политическа сила, най-много хора да са гласували за вас и да нямате нито един народен представител. Просто пропорционалната система е по-справедливата и за нивото на демокрация и политическо съзнание на българина тя е по-добрата система. При мажоритарни избори тези личности откъде ще се появят? Няма ли пак да са свързани с партии и местни феодали? Скептичен съм и мисля, че не е добро решение на този етап. Може би някога, когато Вие сте на моите години, да дойде това време, но мисля, че още не е дошло“.

Цялото интервю на Ясен Тодоров пред “Истории от прехода” вижте 

ТУК! 

  • Facebook 0
  • Gmail 0

 




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


1. zaw12929 - тАКАВА ПРОЦЕДУРА ЗА ГЛАВЕН ПРОК...
11.04 20:41
тАКАВА ПРОЦЕДУРА ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР КРЕЩИ ЗА ПРОМЯНА И НЯМА НИЩО ОБЩО С ПРЕЗИДЕНТА- ТОЙ СЕ ИЗБИРА ПРЯКО ОТ ХОРАТА
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: prehoda1
Категория: Политика
Прочетен: 20388
Постинги: 38
Коментари: 11
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930